www.metincom.net Самуил Арсов
4 - 10/100Mbps Switch ports; 64-/128-Bit WEP; 11/54Mbps Wireless LAN Access Point,
Compatible with IEEE 802.11b/802.11g (DSSS) 2.4GHz Standard, 1 external antenna,
LED indicators; 11/54Mbps Wireless LAN Access Point
D-link DI-524 Хардуерен безжичен рутер, подходящ за клиенти в мрежата на Оптиспринт, споделящ както VPN връзката, така и локалната мрежа. Напълно достатъчен за дома и офиса, споделяйки интернет по безжичен (Wireless) и LAN (ethernet) път. Веднъж маршрутизирана, локалната мрежа на доставчика и установена pptp връзка към интернет, настройките на домашния Ви компютър или лаптоп, се свеждат до минимум чрез протокола DHCP. Дори VPN връзката да се разпадне, устройството автоматично прави опити за възстановяване, докато не бъде установена отново. Стандартно поддържа защита на безжичния обмен по мак адрес или с криптиране WAP и WPA, с цел защита на вашия трафик.
Ако сте закупили конфигуриран D-link DI-524 рутер от нас и сте в мрежата на Оптиспринт, ръководството по-долу ще ви е от полза.
Първо поставете RJ-45 конектора от кабела на Оптиспринт в RJ-45 WAN port на рутера, виж картинката по-долу.
След това включете захранващия кабел на адаптера в Power Connnector гнездото, виж картинката по-долу.
Ако имате настолен домашен комппютър, извадете от кутията на рутера ethernet кабела и го поставете съответно в LAN картата на машината, а другия
край в някой от четирите порта, показани в картинката по-горе RJ-45 LAN ports.
Внимание! Ако това е бил компютъра, регистриран в базата на Оптиспринт, трябва да предприемете следните стъпки:
Ако сте с Windows XP от менюто start, линка Control Panel, иконата Network Connections, като кликвате с дeсния бутон на мишката върху Local Area Connection най-отдолу Properties, с левия бутон маркирате в белия прозорец Internet Protocol (TCP/IP) и кликнете върху бутона Properties, премествате на отметките Obtain IP address automatically и Use the following DNS server address, като по този начин отказвате ип адреса, който е попълнен там - картинката по-долу.
Също от менюто start линка Run и командата cmd. Ще се стартира черен прозорец, който се нарича Command Promt, в който трябва да напишете следното: route -f натискате Enter и рестартирате компютъра.
След като зареди системата, трябва да имате както интернет, така и локална мрежа без да кликвате върху иконата за интернет.
Малко суха теория: Ако за първи път ползвате безжична технология (wi-fi, wireless), трябва да знаете няколко неща: Те са стандартизирани, като 802.11x технологии, които са означени с букви - A, B, G, N и някои експериментални, които не ви интересуват. A или 802.11a е в 5GHz обхват, който е още спорен за територията на България относно лиценз за ефирната честота, която ползва. Факт е, че се продават такива устройства особено в зони, където B, G и N рутерите са прекалено много и ефира е силно натоварен (D-link DI-524 не подържа тази 5GHz честота). B и G са в свободния за ползване 2.4GHz обхват и съответно подържат трансфер за B 11mbit, и за G 54mbit (доказан само в лаборатории). N или 802.11n също е в 2.4GHz обхват, но до този момент няма единен стандарт за него още повече, че фирмите производители имат различни разработки като mimo например, позволяващи трансфер от 108mbit до 300mbit. Въпреки липсата на стандартизация производителите на този род устройства усилено рекламират N продуктите си. D-link DI-524 подържа B и G, като най-вероятно вие ще използвате 54 G, или по-правилно е да се каже 802.11g стандарт. 2.4GHz (гигахерцова) честота е разделена средно през 20Hz (херца) на 13 channel (канала). За да излъчва вашия рутер сигнал, ползва един от тези 13 канала с име, избрано от вас. Рутера ви е настроен в режим AP (access point - точка за достъп).За да имате достъп до него, трябва да се свържете с името на мрежата, която излъчва рутера. Моята мрежа в офиса съм си я кръстил с името MetincomWifi- в безжичния свят името на мрежата се идентифицира с термина ESSID. След като се свържа с ESSID MetincomWifi, рутера D-link DI-524 посредством протокола DHCP ми подава автоматично частен IP адрес, от рода на 192.168.0.x, видим само зад рутера в локалната ми домашна или офисна мрежа. Важно е да се отбележи, че безжичната част и четирите LAN порта са, както физически, така и логически свързани (представете си ги като едно цяло), или още по-просто може да се обясни WAN, LAN и WLAN са трите мрежи във вашия рутер. WAN е порта, свързан с доставчика на интернет, LAN са четирите порта към домашната или офисна мрежа, а WLAN е безжичния достъп от мобилни устройства. В 2.4GHz обхват ефира е свободен - тоест той няма собственик и ако вие пръскате свободен интернет около вас, всеки може да го ползва. Но има два основни начина за защита - по мак адрес и криптиране. Филтъра по мак адрес е ясен, той по нищо не се отличава от кабелната мрежа и аз лично го предпочитам, защото е малко вероятно някой да Ви знае мак адреса, състоящ се от шест двойки букви и цифри, разделени с двуеточия. Но въпреки всичко това е по-слабия вариант на защита. Има различни алгоритми за криптиране, които защитават вашата връзка. Двете най-често използвани са WEP и WPA, WEP е стара вече и затова аз ползвам WPA-PSK. Какво е нужно да знае клиента ако рутера му вече е настроен да криптира връзката ще покажа по-долу в зависимост от операционната Ви система.
Храдуер: Първо трябва да се убедите, че безжичната Ви карта не е забранена по хардуерен път. Има модели лаптопи, които отстрани - вляво, дясно или дори
фронтално отпред имат натискащ или плъзгащ се бутон, спиращ работата на безжичната карта. Ако нямате такъв бутон, проверете с клавиша Fn и някой
от F клавишите, на които има нарисувана антенка с два полукръга, символизиращи ефира. Fn и F2 например /както се пада на моя лаптоп/, натиснати едновременно
еднокрано изключват безжичната ми карта и при повторно натискане я включват.
Софтуер: Добрата новина е, че Windows XP има вграден доста приличен интерфейс за сканиране, свързване, логване и въобще работа с безжични мрежи.
Лошата е, че голяма част от производителите на безжични карти освен драйвери пишат софтуер, който върши същата работа като Windows,
но със сигурност изглежда по-различно и обърква голяма част потребителите. По-долу има пример как стандартно се работи в Windows XP с Wireless
мрежа, но както вече споменахме при вас може софтуера на Windows да не реагира и да се наложи от менюто Start=>All Programs да потърсите програма,
сходна с името на производителя на безжичната ви карта или нейния модел. Идеята винаги е една съща - да намерите мрежа с вашето име и да натиснете
бутона connect, за да се свържете действително с мрежата.
Когато човек за първи път чуе за криптирана безжична мрежа и се опита да си я обясни, се обърква тотално. Това, което трябва да знае клиента е, че има различни алгоритми, които са стандартизирани и за да криптирате вашата мрежа, ако не е криптирана вече, трябва стандарта, който изберете, да се поддържа както от рутера ви и от безжичната ви карта. Когато сканирате за мрежа, криптираните имат едно катинарче- (виж фигурата долу), дори в случая е разпознат стандарта на криптиране WPA. WPA е най често използвания вариант за криптиране на мрежа, при свърване с мрежата излиза прозорец Network Key. Които знае паролата на мрежата тои има достъп до нея и няма ограничения колко безжични клиента могат да се свържат.
Windows Vista по нищо не се различава от Windows XP освен по трудния път за достигане на конфугурациония панел.
Незнам дали може да съществува по лесен начин за връзване към безжична мрежа създаден от разработчиците на Ubuntu. С левия бутон на мишката се избира "Enable Networking" или "Enable Wireless" а може и двете като с десния избираме AP (точката за достъп - в случая нашия рутер).
Всъщност Ubuntu изпълнява следните команди автоматично:
iwlist eth1 scanning - сканирва и намира essid MetincomWifi
iwconfig eth1 essid MetincomWifi - вдига името на мрежата
/usr/sbin/dhcpcd eth1 - слуша за ип адрес чрез протокола DHCP.
По принцип няма какво по различно може да се случи от другите операционни системи. Изкача прозорец които иска вашият "Wireless Network Key" но тук има една особеност слведва прозореца "Unlock Keyring" на които трябва да кликнете левия бутон "Deny".
Със синята иконка между името на мрежата MetincomWifi и прогрес бара ние сме горди собственици на криптирана връзка с Ubuntu.
Ако имате достъп до рутера или поискате такъв, ще трябва да знаете паролата на рутера. D-link DI-524 раздава частни динамични адреси посредством протокола DHCP. Ако сте свързани с рутера, отворете любим browser (Internet Explorer, Firefox, Opera) и въведете в адрес-бара стандартния за рутера адрес http://192.168.0.1 ще ви бъде поискано потребителско име и парола /виж картинката долу/. В този модел рутери потребителското ви име винаги е admin, а паролата най-вероятно отговаря на паролата на впн или я знае само този, който е конфигурирал устройството.
Натискайки бутона home и после wireless, се отваря една проста форма и ако сте прочели внимателно по-горните редове, вярвам сте наясно какво правите. Отгоре надолу е отметната опцията wireless Enabled (ако нямате или няма да ползвате безжична мрежа, смело отметнете Disabled) следва после SSID, както вече споменахме, това е името на мрежата. По-надолу има падащо меню, за да се избере канал и веднага под него е полето Security там избираме WPA-PSK по-долу в Encryption отметваме TKIP. Последно в полето Preshare Key записваме паролата, която ще ни поиска и windows клиента по-късно, сканирвайки ефира. Мисля, че няма да е излишно да спомена да напишете някаква по-здрава парола от 123456, защото има достатъчно софтуер за разбиване на пароли. При парола от рода на повече от 12 символа от цифри и букви мисля, че няма кой да похарчи толкова време и ресурси, за да ви я разбие.
DI-524 е достатъчно стабилно устройство, за да забравите, че съществува. Проблемите с него /ако има такива като всяка подобна техника свързана
с електрониката/ е електрозахранването. При токов удар процента на дефектирали устройства е малък, но не така седи въпроса с пад на тока (например ако
падне напрежението под 200 волта). При пад на тока устройството забива и се държи нестабилно (това не значи, че е дефектирало). Измъкването от неприятната
ситуация е така наречения рестарт, който се свежда до прекъсване на тока от към конектора а не адаптера (щепсела) за около минута и поставямето му
обратно. Важно е да се спомене, че става въпрос поне за минута, а не за 10 или 15 секунди, както е прието да се прави - причината е, че за такъв малък
период от време ВПН сървъра може да не скъса връзката с вас и да се логнете с един и същи акаунт втори път. Това се нарича двойна сесия като в подобна
ситуация ще имате локална мрежа, но няма да имате интернет.
Друг момент, който трябва да се знае е, че рутера винаги е настроен с опция demand dial. Тази опция следи на всеки 5 минути има ли вдигната ВПН връзка и
ако няма, я вдига. Затова, ако имате проблем с интернета, изчакайте поне 10 минути, за да има време устройството да вдигне втори път ВПН.
www.metincom.net Самуил Арсов